Фред Киршенман: Новата революция в храненето

„Приятелят ми Бил Хефърнан, пенсионирал се социолог в сферата на селските райони към университетът в Мисури, ми каза веднъж, че ако модерната хранителна система трябваше да избере подходящо мото за себе си, то щеше да бъде: „Просто го изяш““-споделя Фред Киршенман с нас. „С други думи, ние не искаме хората да имат мнение относно системата на хранене. Те трябва просто да отидат до супермаркета и да си купят храна, да отидат на ресторант и да си изядат храната без каквото и да е предварително познание за това откъде идва храната или без друг вид ангажираност“.

„Тази ера бързо наближава своя край, защото пред нас се разкрива нов вид революция в храненето. Хората искат да знаят откъде произлиза храната им; заинтересовани са от вида храна, с който техните деца ще се хранят“.

Киршенман наскоро получи престижна награда от „Националния съвет за защита на храните“ и за тези, запознати с неговата работа, това не е изненадващо. Той е дългогодишен лидер на движението за органично и устойчиво земеделие. Сред многобройните му постижения е и 5-годишен мандат в департамента на „Националния съвет за органични стандарти в земеделието“. Той е и автор и съавтор на много статии и книги, занимаващи се с етика и агрикултура.

Различен вид земеделие

Отдавайки кариерата си на изследването в големи подробности на сегашната земеделска система и многото устойчиви алтернативи, които са достъпни, Киршенман може да каже много по въпроса за индустриалното земеделие и защо то трябва да бъде променено или да загине, и за това как устойчивото земеделие е единственото бъдеще, което имаме.

„В момента съществуват две основни школи, свързани с индустриалното земеделие“- споделя Киршенман. „Едната смята, че единсвеният начин да нахраним света е като усилим това, което сме правили през последните 60 години. В крайна сметка, е било успешно, нали? Имам предвид, че удвоихме и утроихме, а понякога дори се сдобихме с четири пъти повече добив на някои посеви и следователно това, което ни остава да направим е просто да приложим повече технология и да направим повече от същото“.

„Другата школа гласи, че сме използвали и все още изчерпваме нашите ресурси в резултат на което сме се сблъскали с много непредвидени обстоятелства, които ни създават големи проблеми. В момента има над 400 екологично мъртви зони като резултат от начина на земеделие, който практикуваме“.
„В момента протича дебат, който някакъв начин е здравословен. За съжаление, хора, които заемат двете различни позиции отказват да приемат доводите на другата страна, вместо да се ангажират, което би довело до по-добър разговор“.

„Проблемът с първия сценарий, който аз наричам „индустриално земеделие“, защото наистина следва индустриалния икономически модел, е че е напълно зависим от евтината енергия и други ресурси, като излишното количество торове и вода. Тези ресурси се изчерпват с времето и ще се наложи да преминем към друг вид селско стопанство. Системата трябва да е много по-агроекологично замислена и да поддържа по-голямо хранително разнообразие, използвайки по-малко енергия и съхранявайки я в системата. С други думи, ако изградите разнообразие от посеви и добитък, тогава отпадъка от добитъка може да послужи като храна за посевите, а отпадъка от реколтата да се превърне в храна за добитъка. По този начин ще спестите енергия в системата. Мисля, че с времето подобни системи трябва да се изградят“.

Икономика на селското стопанство

Освен околната среда, днешното индустриално селско стопанство има и друга жертва: фермерът.

„Винаги казваме, че имаме евтина политика по отношение на храната, “ споделя Киршенман. „Винаги съм спорил, че проблемът не е в политиката на храната, а в това, че следваме политика на евтин труд и евтини суровини и именно това създава доста различен вид икономика. Спрямо начина по който хранителната верига е организирана сега, всеки се бори с всеки друг. Търговецът на дребно иска да закупи хранителните продукти от дистрибутора възможно най-евтино, той от своя страна от преработвача, а той прави същото с фермера. Фермерът обаче няма никаква пазарна сила и следователно приема каквато и цена да му предложат. По този начин селският стопанин е поставен икономически в много уязвима позиция“.

Проследете следната ситуация: „Ако погледнете на данните по отношение на дохода, с който фермерите са се сдобили от селскостопански дейности, изключвайки работа извън фермата или правителствени субсидии, ще забележите, че има много малък нетен приход от средата на 80-те години на 20-ти век насам. Ако погледнете и на данните в по-дългосрочен план, това което неминуемо се случва е, че с покачването на цената на посевите , всички разходи за ресурси, включително наемът за земята, също се покачват. За кратък срок допълнителният доход се изпарява. Обаче, когато цените на посевите спаднат, равнището на наема никога не се понижава така бързо. По този начин, през определен период от време, селските стопани всъщност са на загуба“.

Този тип икономика оказа сериозно въздействие върху селскостопанската индустрия като цяло. „Когато започнеш да раздробяваш нещата, както Майк Дъфи, селскостопански икономист и мой приятел тук в държавния университет в Айова, е правил години наред, осъзнаваш, че в момента има 192 442 ферми, които произвеждат три четвърти от цялото селскостопанско производство“- продължава Киршенман. „В допълнение, 30% от селските стопани са над 65-годишна възраст и само 5% са под 35 години. Насочваме се към много сериозен проблем по отношение на човешкия капитал и трябва да започнем да правим нещо по въпроса“.

Различен агроикономически модел

Чрез своите наблюдения, Киршенман вижда модели, които вече работят в посока подобряване на ситуацията.

„Има нарастваща нужда от силно диференцирани хранителни продукти, произведени в мащаб, който да е атрактивен за нашите училищни системи, здравни институции и ресторантьорски вериги. Има няколко компании в момента, които навлизат в този пазар. Не става въпрос само за средните по размер земеделски стопанства, макар и да се наблюдава тенденцията именно те да преминават към този нов начин на пазарно присъствие и да произвеждат и диференцират хранителните продукти. Същите тези земеделски стопанства могат тогава да взаимодействат помежду си чрез мрежов маркетинг, както се случва в Organic Valley, Shepherd’s Grain, Country Natural Beef и Red Tomato. Shepherd’s Grain е чудесен пример за това как различните пазарни играчи по веригата могат да си съдействат, а не да се конкурират взаимно. Например, преди засяването на следващата реколта пшеница, земеделците се срещат с мелничарите и пекарите и с помощта на специалист от държавния университет в щата Вашингтон се определя каква ще е цената на земеделската продукция. Заплащането на селските стопани е гарантирано независимо от това, което ще се случи с пазара“.

Грижа и подхранване на почвата

Киршенман също така гледа на грижата за почвата като нещо, което е тотално премахнато в „модерното“ селско стопанство и като нещо, което трябва да бъде възстановено, ако искаме да успеем.

„Тук отново се среща част от индустриалната култура“- обяснява Киршенман. „Датира от написването през 1840 г. на есето на биологичния химик Юстус фон Либиг, в което той изтъква, че можем да използваме синтетични добавки като азот, фосфор и калиев оксид, за да увеличим чувствително продукцията от нашите посеви без да се налага да преминаваме през трудоемкия процес на „наторяване на нашите почви“. Той представя този нов начин на производство на храна, който по това време пасва чудесно на индустриалната култура. Така сме се отдалечили от разбирането, че трябва да храним почвата и да отговаряме за биологичното й здраве; просто сме прибегнали до синтетичните добавки“.

„Дори само преди 15 години някои от колегите ми, които се занимават с науки за почвата, я разглеждат като материала, чрез който растението се поставя на място- това беше единствената й функция. Истината е, че почвата е жива общност; в крайна сметка съществуват повече организми под почвата, отколкото над нея. Това съществуващо общество, както Сър Албърт Холард изтъква преди 70 години, трябва да бъде нахранено. Основната храна за него е хумусът, а той произлиза главно от добро компостиране на така наречените отпадъчни материали: животинска тор, растителна маса: всеки биоразградим материал може да бъде компостиран, а чрез този процес да се захрани почвата“.

Източник: www.organicconnectmag.com

Leave a Reply