Пътуване към Иракли, пътуване към себе си

До сега никога не бях ходил на Иракли. Знаех за това прекрасно място само от снимки и от всичко, което бях чел относно протестите против застрояването там. Реших, че ми е време да променя това и постепенно да посетя всички кътчета в България, все още останали запазени от варварска човешка дейност.

Звъннах на един много добър и стар приятел от ученическите години Зино и му споменах за моя план. Той се съгласи от раз, защото много му се пътуваше и така остана само да разрешим проблема с липсата на палатка и спални чували. Зино се погрижи за чувалите, а аз за палатката. Благодаря на Калоян и Диди, че ми се довериха и ми дадоха тяхната за пътуването. Закупих си провизии, храна за готвене, прибори, газов котлон и всички останали необходими неща, въпреки че мислех да карам основно на сурови какаови зърна и накиснати сурови бадеми. Планът ни беше да тръгнем рано сутринта в събота на 07.07.2012 и да стигнем там до края на деня като караме спокойно, без да си правим стрес и да си даваме зор. Наспах се добре и приготвих храната вечерта преди пътуването и в събота към 10:30 се срещнахме и потеглихме. Решихме по пътя да посетим Стоян от Био ферма Софина и да си поговорим с него. Много хубав човек, който има малка семейна фермичка и произвежда зеленчуци. Отдаден изцяло на каузата и без компромиси. Поговорихме си към два часа и продължихме към морето. Минахме покрай Пловдив и след като стигнахме Стара Загора решихме да направим кратка пауза в Змейово и да хапнем. Зи беше наготвил много вкусна манджа и си хапнахме с голямо удоволствие. Бяхме спрели до една чешма и близо до нея под сянката на дърветата имаше пейка, която беше идеалното място да си починеш от  все още силно разтапящите жеги. След като починахме продължихме по пътя за Бургас. Още след като тръгнахме от София търсихме място където да заредим газовия си котлон. Късметът ни се усмихна чак към Карнобат, след като бяхме опитали на поне десет бензиностанции. Стигнахме в Бургас към 20:00 часа и се отклонихме по пътя за Слънчев бряг и Свети Влас. Минахме покрай много живописни селца, прекрасна природа и усещахме, че морето е толкова близо до нас. Усещаше се във въздуха, можеше да видим как се загатва на хоризонта. Стигнахме в Слънчев бряг когато вече се стъмваше. От всички страни ни притискаха комплекси, бетон и крещящи светлини. Гледката беше много тъжна, особено след като си спомняхме как изглеждаше всички в детството ни. Ускорихме скоростта и искахме да се махнем колкото се може по-бързо от тази тягостна картина. Прекосихме Стара Планина и се спуснахме към Северното Черноморие и Баня. От там отбихме към Емона и Иракли. Стигнахме в къмпинга към 22:00 часа и започнахме да разтоварваме багажа и да търсим удобно място, където да опънем палатката си. Намерихме равно място и се захванахме, но нещо не ни провървя. Помолихме за помощ и така се запознахме с Жоро, София, Емо, Олимпия, прекрасните им деца, Станчо и Лидия. Прекрасни хора, с които си прекарахме чудесно. Присъединихме се на масата при тях и започнахме да си говорим. Така докато пред нас започнаха да се разкриват прекрасни гледки и изгрева на луната.

Аз реших да се оттегля и да легна да поспя. Малко преди да заспя седнах пред палатката и просто гледах луната и звездите. Забравих за ежедневие, работа, ангажименти и проблеми и започнах да мисля за себе си, за това какво се случва около мен. Да усещам, че красивите и естествени неща са прости. Че природата ни дава вътрешен мир и че връзката ни с нея няма как да бъде прекъсната. Заспах и станах рано за да посрещна изгрева. Чувствах се някак си по-лек, пречистен. Отговорите на въпросите, които търсех бяха вече в мен и то без усилия, съвсем от само себе си и естествено. Бях свободен и в мир със себе си, давайки си сметка как няколко прекрасни дни може да са само част от много последващи такива.

4 Responses

  1. деси says:

    Много красиво. Дано и аз успея да стигна до това местенце, преди да зачезне дивото от него. И наистина не се изисква много, за да се чувстваш по подобен начин. Просто трябва предварително да се обмисли всичко, както за всеки къмпинг и далечно пътуване. Останалото е импровизация и събиране на спомени и енерджи 🙂

  2. Здрасти приятели с приятелката ми често четем публикациите в сайта ви но рядко коментираме, след като прочетохме и тази статия вече със сигурност можем да кажем че това е един от най-хубавите сайтове на тази тематика, благодаря на авторите за положеното старание в писането на тези страхотни статии и за това че ни информирате. Ще очаквам следващите ви публикации с нетърпение. Благодаря ви още веднъж, супер сте и успех в развитието на сайта.

    • jivko says:

      Здравейте приятели, много се радваме че нашите статии ви харесват. Полагаме много усилия сайта ни да стане още по-интересен и да споделяме нещата, които преживяваме.

Leave a Reply