Интервю с Красимир Проданов, главен редактор на списание Усури

Краси, изключително удоволствие е да си наш гост! Разкажи ни малко повече за себе си?

Да, и аз благодаря! Редовно надничам в сайта на „Зелена земя”, така че е чест и мен да ме оцветите изцяло в зелено :-)! Обаче не знам дали съм заслужил изцяло, защото така и не свикнах да си изчислявам въглеродните емисии… Тия дни на всичко отгоре намерих вкъщи една торбичка – полиетиленова, разбира се, произведена в бургаския Нефтозавод през 80-те… В общи линии е дядо на днешните, ама така и изглежда, да знаете само колко е дебела, на няколко пласта е… Което ме подсеща, че действително първите торбички у нас ги продаваха по три в пакет – и не замърсяваха, защото се смятаха за фамилна ценност :-). Между другото, нали знаете, че най-близкият роднина на торбичката е дамският чорапогащник. Явно е въпрос на сексапил да харесваме едното, а другото – не!

Е, това не беше съвсем за мене, но поне указва, че съм също от „полиетиленовото” поколение, което ядеше домати от двора, а мляко пиеше, ако баба ти издои навреме козата… Опа, това не беше много веганско… 🙂

Как се разви идеята за списание „Усури”?

Списанието излиза вече девет години, което го прави направо ветеран в областта на медиите. Всъщност, когато сметнах колко броя ни остават до 100-ия и в кой момент ще се появи той, направо ми се изправи малкото коса на главата. Изчисленията показаха, че това трябва да се случи през декември 2012 г. Отсега планирам после да си взема дълга отпуска, та да се наслаждавам на прословутия преход с широко отворени сетива!

Не това е обаче причината 2012-а да е една от централните ни теми в много от броевете. Истината е, че напоследък хората са страшно чувствителни. Едни се замислят с какво се хранят, а други – каква енергия поглъщат. Понеже всичко е свързано, ние си предаваме тази промяна един на друг. Ако днес аз чувствам дисбаланса в отношенията на хората, а ти – този в храната ни, утре сетивността ни ще се е развила и моите умения ще са твои, както и обратното… Това е идеята на „Усури” – да предава информацията за промяната ни нататък, да сътворява всеки месец с думи една земя, за която всички си мечтаем. Зелената земя :-)!

Какви са бъдещите планове и инициативи на списание „Усури”?

Сега подготвяме брой, в който ни се иска да обясним как точно се осъществява промяната – как да общуваме с околните, как да премахнем страховете си, как буквално да се качим на влака за Шамбала, ако цитирам един от гостите по страниците ни. Не по-малко интересно беше и в предния брой, в който представихме различни гледни точки за индиговите деца. Защото много хора се хващат за това понятие като за спасителна сламка, в известен смисъл то дори се превръща в параван, в оправдание за това да не разбираш детето си. Нашата, редакционна трактовка е, че заедно с времето се променят и хората. Затова не можеш да отделиш едно дете от друго – просто всички „трептят” по специфичен начин. Именно това ги прави „нови” деца – не аурата или гениалността им. Те просто имат различни потребности – свързани, естествено, и с храненето. И тук идва важната роля на такива като вас…

 

 

Какво мислиш за „био”-то?

Идея, която връща към корените. Всички статистики за „модерните” болести сочат, че проблемите настъпват тогава, когато традиционният начин на хранене отстъпи място пред индустриално поднесената храна. Биоидеята идва, за да възстанови тази справедливост. Тя залага на традиционни начини на приготовление на продуктите, на по-пълнокръвна връзка с природата и на игнориране на корпоративния принцип. Разбира се, ние не живеем в идеален свят – затова и развитието на тази идея не е лесно, тя е лесна плячка за големия бизнес, особено след като вече набра скорост. От друга страна, да си „био” е нещо подобно на това да си „индиго”. Поемеш ли веднъж въздух, знаеш, че без него ще загинеш. Биохраната е този въздух, от който отчайващо се нуждаем!

Как са свързани духовността, вегетарианството, глобалното затопляне и опазването на околната среда?

Май ще се повторя, но ние не можем да се лишим от нищо в света, който ни заобикаля. Да бъдем пълноценни, става възможно само тогава, когато поддържаме тази връзка – връзката с дълбоката ни същност, с морала и високите ценности, с чистотата на функциониране на тялото ни… Ако някой ден се събудим и осъзнаем, че сме постигнали всички тези неща, ще видим през прозореца, че на улицата пред блока няма задръстване, а в хладилника ни – неприятно изглеждаща храна. Тогава листата на дърветата ще са по-зелени, приятелите ни – по-истински, а шофьорите в градския транспорт – засмяни. И знаете ли, именно защото това изглежда невъзможно, трябва да се опитваме да го постигнем :-)!

 

 

А какво се случва в България?

В България ври и кипи :-). Даваме прекалено много пространство за емоциите си, а те често ни подхлъзват като на бананова кора. Залагайки на по-дълбоки ценности, ще успеем да омаломощим този непресекващ кръговрат на различните ни душевни състояния. Стремейки се към истинската си същност, ние обуздаваме илюзорното в живота си. Да даряваш здраве на хората чрез храната например е ценно посвещение. И колкото повече хора намерят такива дълбоки стойности за себе си, толкова по-красива ще ни се струва България!

Какво е твоето любимо мото, девиз или цитат?

Чакайте да видя какво съм сложил на стената си във „Фейсбук”… 🙂 Да, това е една мисъл на Айнщайн, който казва, че човешкото същество е част от Цялото. Обаче сме ограничени и затова изживяваме мислите си, емоциите си, отделени от Цялото… Затова и любовта си, грижите си обикновено насочваме само към най-близките си хора. Голямата ни задача обаче – казва този невероятен човек, – е да разширяваме кръга на съчувствие, на състрадание и на привързаност. Върху всички хора, върху всички животни, върху цялата природа…

 

http://www.usuri-bg.net/

 

 

3 Responses

  1. Георги says:

    Много мъдрост има в тези думи. И оптимизъм. Благодаря, Краси! 🙂

    • jivko.djamiarov says:

      И ние искаме да благодарим на Краси, че сподели тези думи с нас.

  2. Благодаря за интервюто, и на двама ви 🙂

Leave a Reply